В края на април тази година нашият Капитан беше в командировка в Китай. Публикуваме неговите впечатления и бележки. На когото не му се чете текста, може да види краткия филм в края на статията.

Kitay 20В Китайската Народна Република съм бил и преди. Два пъти по работа, с посещаване на различни градове в Китай — в Пекин, в Гуанджоу, в Шънджън, в Урумчи. Веднъж със семейството ми бяхме на почивка на остров Хайнан, с планирано отсядане в Пекин. KITAY 3Много вода изтече оттогава, някои спомени са останали, други са избледнели, а трети изобщо са се заличили от паметта ми. Например, бях напълно забравил, че в Китай не е прието да се оставя, а още повече да се взема бакшиш — в ресторант, такси и като цяло в сферата на услугите. Този път за малко да се изложа в един ресторант, настойчиво опитвайки се да дам бакшиш на сервитьора, но се размина, моите китайски приятели ми напомниха за този принцип и ми помогнаха да не изпадна в конфузна ситуация.
Kitay 19Този път от цялото пътуване останаха най-разнообразни впечатления, но предимно позитивни.
Основното, което се «набива на очи», е това, че Китай е пораснал.  От «недодялано момче» с амбиции, какъвто беше преди десет години, се е превърнал в млад, образован, умен, рационален младеж с чувство за собствено достойнство, който се гордее със своето потенциално бъдеще и с напредъка на цялото общество. Самите китайци оценяват тази своя условна «възраст» на 16-18 години, но на мен ми се струва, че те малко послъгват и вече се чувстват по-големи, да кажем на около 20-21 години.


Още едно положително впечатление – отношението на обикновените хора, които са огромно мнозинство дори предвид мащаба на Китай,  към политиката на «новия» президент Си, който управлява страната в продължение на три години. На първо място заради това, че Си Дзинпин обявява война на корупцията и на високомерието на чиновниците.  Той забранява на държавните служители да вечерят в скъпи ресторанти, да играят голф, да пушат скъпи китайски цигари, които е пушил навремето Мао и които сега струват около 7 долара за кутия, да използват служебен транспорт, ако са с  ранг по-нисък от министър или неговите заместници. Като цяло чиновниците са настръхнали, но няма какво да се прави — новият президент  наистина се бори за въвеждане на ред в чиновническото съсловие, с «мухите» и с «тигрите».  Мнозина ръководители на отдели, подразделения, сектори и други бюрократични структури пътуват до работа с метрото и това вече се превръща в правило. Чиновниците, които са били хванати с подкуп, независимо от заеманата длъжност, могат да очакват сурово възмездие чрез разстрел или доживотен затвор.
Kitay 14В Китай има и «червени капиталисти», които са станали богати след промените, инициирани навремето от Дън Сяопин, фактическия ръководител на партията и страната, който между впрочем не е бил официален ръководител на държавата, но сменя Мао и прилага на практика в Китай нещо от сорта на НИП (Нова Икономическа Политика), която се е провеждала в СССР през 20-те години на миналия век. През 1926 година младият Дън е учил в Москва, където внимателно е наблюдавал партийната дискусия по повод прилагането на НИП в страната. След 50 години той внедрява идеите на Бухарин, които е запомнил, свързани с плавен преход от капиталистическо към социалистическо общество, и фактически обявява своя НИП в Китай. С оглед на една известна негова сентенция – “няма значение какъв цвят е котката, само да лови мишки”, червените китайски капиталисти не само забогатяха, а и влязоха в класацията на елитните доларови милиардери в света. Бях много изненадан от съдбата и скромността на създателя и собственика на световноизвестната компания Huawei (мобилни устройства) Жън Джънфъй, който доста късно започва своя бизнес, когато вече е бил на възраст над 40 години. В края на 80-те години на миналия век го съкращават от работа в сферата на държавното производство, тогава той започва упорито и методично да изгражда своята бизнес империя. Днес той вече е на повече от 70 години и забележителното е, че води същия начин на живот като в началото на своя път. От журналисти е бил забелязван да чака на паркинга на някое летище, за да хване свободно такси, или да се разхожда пеша из града без придружител и охрана. С неговите милиарди на всеки друг би му се завил свят, но не и този човек. Той все още, в продължение на своята вече почти 30-годишна кариера, не е дал нито едно интервю пред журналисти, обяснявайки този факт с това, че  още не е дошло времето за наистина голям успех.
Следва веднага да се отбележи, че червените капиталисти не се бъркат в политиката, затова не могат и нямат намерение да се конкурират с чиновниците. Чиновникът по своя статут заема много по-високо място.  Тук вече всичко опира до спецификата на страната, наличието на една управляваща партия и на морал, основан върху постулатите на Конфуций, които имат държавно значение.


Самият  президент се е отказал от голям ескорт и затваряне на улици, когато се придвижва из Пекин и страната. Имало е случай, когато президентът закъснява с половин час за обещано интервю в пряк ефир на държавния (а други няма) телевизионен канал, изтъквайки като причина за своето закъснение задръстванията по улиците на Пекин. Възможно е, това да е бил успешен пиар ход, но с това той спечелва още повече уважение и обич от страна на своя народ. Казано накратко, Си е строг, но справедлив и изисква от чиновниците това, което е готов да изпълнява сам. Няма нищо чудно, че според рейтинга на корупцията в света, който бе наскоро публикуван от Transparency International, Китай е излязъл от позорната първа десетка на тази класация, оставяйки зад гърба си такива държави от бившия СССР като Русия (6 място) и Казахстан (9 място).
Между другото, ако говорим за задръстванията в Пекин, стори ми се, че този въпрос е почти решен и проблемът се преувеличава. Налагаше ни се да се придвижваме из града с кола или такси по различно време (сутрин, през деня и вечер) и в различните части на града. Впрочем, китайците разделят Пекин на Изток-Запад-Север-Юг и «Червената улица» — историческият център.

Таксиметровите услуги са на напълно приемлива цена и няма никакъв проблем да се хване такси директно на улицата. Ако се поръчва кола, тя пристига в течение на 5-10 минути. Една вечер, след вечеря в доста специфичен ресторант, в чиято кухня се приготвят рецепти още от времената на Чингиз Хан и където се предлага агнешко с вълшебен вкус, ние с нашите китайски партньори първо се разходихме из Пекин до уникалната сграда, в която се помещава държавната телевизия, а след това хванахме такси, с което направихме обиколка из нощния град.
Сградата, която се издигна пред очите ни, беше наистина уникална. Създава се такова впечатление, сякаш този гигант се издига (виси) в разрез с всички закони на физиката и математиката. Много хора в Пекин са се отнесли скептично към това архитектурно чудо, но то вече издържа 5 години и учудва скептиците със своята сложна и нестандартна конструкция.TV kula
Пътят с такси обратно до хотела, по избран от нас маршрут, отне малко повече от един час, при това не забелязахме никакви задръствания, като останахме впечатлени от нощните светлини на Пекин, неговите просторни улици, хармонично съчетание на стария и новия град. А сега малко за цените. Споменатият по-горе ресторант ни струва 206 юана (32 долара) за трима души, но не сме поръчвали алкохол. Таксиметровият брояч отчете 126 юана (20 долара), когато стигнахме до хотела.
Пекин вече е съвсем друг град в сравнение с това, което е бил преди десет години. Днес това е огромен мегаполис, населен от 22 милиона души, с много разумно градоустройство.  Модерен, с хубави широки улици и булеварди; интелигентно направени пешеходни подлези; широки велоалеи; с величествени, масивни и мащабни сгради, в които се помещават държавни институции; с небостъргачи, финансови и технологични зони; хотели от различна категория и с различни характеристики; грижливо поддържан Забранен град на китайските императори, който съществува от 1420 година и се счита за исторически център на Пекин. Всичко това има особена аура на величественост и тайнственост през нощно време със специално осветление.


Отделно следва да се отбележи пекинското метро, което също ни впечатли със своята дължина (повече от 600 км), чистота, интелигентност, електронно оборудване, нови вагони, полимерни защитни стени по всички нови линии, които отделят пътниците от пътищата и влаковете, повсеместно видеонаблюдение, налудничава футуристична визуална реклама, която се излъчва, докато влакът се движи между някои станции, директно върху преминаващата стена, която се вижда през прозореца на вагона. Пътуването в една посока с преминаване на друга линия струва 5 юана (0,78 долара), като стойността може да се заплати както при преминаване през автомат, който е снабден и с версия на английски език, така и на касата до входа. Жителите на Пекин обикновено използват пластмасов електронен пътнически билет. На входа в метрото има задължително претърсване и сканиране на всички вещи и предмети, с които пътниците влизат в подземието. Във вагоните на метрото хората предимно седят или стоят, забили поглед в своите гаджети. Възрастни хора почти не се срещат, предимно младежи и хора на средна възраст. Ако се освободи място, то се заема много бързо. Мнозина пътуват до работа повече от час. По-рано, преди десет години, чужденците привличаха любопитни погледи, а сега никой не ти обръща никакво по-специално внимание, както и на всички останали пътници — китайци. По-скоро вече са свикнали, особено след Пекинската Олимпиада през 2010 година. От друга страна, в Пекин постоянно живеят и работят повече от 200 хил. чужденци – това, разбира се, е капка в океана, но все пак.
Хареса ми, че из пекинските улици не е голяма рядкост да видиш усмихнати хора, а понякога и хора, които се смеят на висок глас. Жителите на Небесната империя изглеждат щастливи, спокойни и уверени в своето бъдеще.
Направи ми впечатление как са устроени научните и технологични бизнес паркове, например в района Чаоянг.

Нови модерни сгради от стъкло и бетон, голям брой ресторанти и заведения (фудкортове) за офис служители и прилежащ поддържан парк, наречен Даванджинг, в който ни беше приятно да се разходим по време на обедната почивка. Определено намалява стреса на служителите, който се генерира в офиса, под въздействие на стъкло и бетон.


В Китай се води борба с тютюнопушенето. Забранява се пушенето в ресторанти, хотели, обществени заведения, освен предвидените за това специални места. Обаче следва да се отбележи, че понякога тихомълком китайците могат да нарушат това изискване, което се счита за голям шик. От същата поредица на нарушаване на забрани е много интересно да се наблюдава как хората пресичат пътя на червено. Уверено, пресметливо, без да се суетят, но на червено. Веднъж станах свидетел на това как по такъв начин няколко човека пресякоха широк булевард, вървейки точно срещу полицая, който безучастно наблюдаваше тази пешеходна маневра и дори не ги спря, когато те стигнаха до целта си. Когато попитах нашия китайски партньор защо е така, той отвърна, че всичко зависело от настроението, в което бил полицаят, а по принцип за такова нарушение е предвидена глоба в размер на 50 юана (около 8 долара).
Това, което не ми хареса в Пекин, от гледна точка на един европеец, е прекаляването със сигурността и повсеместният контрол. Започвайки от летището, където сред огромна опашка за паспортен контрол се чака повече от час; или всеизвестната забрана за достъп до обичайните facebook, google, youtube; или попълване на многобройни формуляри с посочване на паспортните данни, домашния адрес и адреса на хотела, телефоните за контакт, в това число и телефона на китайския партньор, електронната поща  при … обичайна обмяна на валута в банка; или троен контрол на летището при излитане. За какво, се пита човек, е нужно първо да преминаваме един паспортен контрол, за да чакаме после на опашка за друг, още по-усърден. А проверката на ръчния багаж е цяла песен. Първо твоят багаж се сканира и практически всяка втора чанта се заделя настрани и ти пак чакаш, докато офицерът не провери твоя багаж ръчно, спазвайки реда на постъпване. И накрая, след преминаване през всички процедури за сигурност, попадаш в зоната duty free и … се натъкваш на полутъмна огромна зала, в която са затворени всички ресторанти и магазини за безмитна търговия. Малко след десет вечерта и вече всичко е затворено. Можеш да си сипеш вода за пиене на специално място, това е всичко. Изглежда доста непривично за международно летище.
И накрая черешката на тортата – моят куфар бе задържан в пекинското летище за допълнителна проверка заради едно зарядно устройство за гаджети, което официално бях закупил в един магазин в Пекин и платих с карта. Хареса ми това, че то работи със слънчева енергия, затова го купих. При пристигане във Варна ми съобщиха, че вече са получили информация от Пекин за задържането и допълнителната проверка на моя багаж. Куфарът дойде със следващия полет след едно денонощие, но вместо зарядното открих документ на китайски и английски език за това, че превозът на литиеви батерии и зарядни устройства в пътническия багаж е забранен с оглед на сигурността и моята нова «играчка» е била успешно конфискувана. Добре, че поне не конфискуваха фотокамерата Canon, в която има литиева батерия и която също беше опакована в куфара. Обаче следва да се отбележи, че любезен млад служител на мястото за регистрация на обслужващата самолетна компания предварително ни беше предупредил на добър английски за наскорошната забрана да се превозват литиеви батерии в багажа, но нямах желание да претърсвам куфара и да вадя злощастната батерия, за което и бях санкциониран.
Kitay 4Но ако трябва да сме обективни, неволно осъзнавам мисълта, че вероятно при такова огромно население не може да бъде другояче. Без контрол и дисциплина тази държава, по всяка вероятност, би потънала в хаос и разрушение, което вече се е случвало и то неведнъж в богатата история на Китай.  Но Китай винаги се е възраждал отново, обновен и по-силен. В Китай е трудно да си представиш демокрация във вида й, познат на европейците. Това важи с особена сила за многопартийността и някои видове свободи (така, както ги разбират европейците).
Китай  има собствена уникална философия и манталитет, ясно изразена йерархия  в държавата, семейството, обществото и  особен път, който се е изграждал в течение на много векове и по който съвременният Китай върви към нови върхове и просперитет. Те не бързат за никъде и са уверени, че всичко, което трябва да се случи, ще се случи и то навреме, точно когато е трябвало.
YouTube Трейлер



Оставить комментарий

Ваш e-mail не будет опубликован. Обязательные поля помечены *


шесть − 6 =

Можно использовать следующие HTML-теги и атрибуты: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Runtime Error

Server Error in '/' Application.

Runtime Error

Description: An application error occurred on the server. The current custom error settings for this application prevent the details of the application error from being viewed remotely (for security reasons). It could, however, be viewed by browsers running on the local server machine.

Details: To enable the details of this specific error message to be viewable on remote machines, please create a <customErrors> tag within a "web.config" configuration file located in the root directory of the current web application. This <customErrors> tag should then have its "mode" attribute set to "Off".


<!-- Web.Config Configuration File -->

<configuration>
    <system.web>
        <customErrors mode="Off"/>
    </system.web>
</configuration>

Notes: The current error page you are seeing can be replaced by a custom error page by modifying the "defaultRedirect" attribute of the application's <customErrors> configuration tag to point to a custom error page URL.


<!-- Web.Config Configuration File -->

<configuration>
    <system.web>
        <customErrors mode="RemoteOnly" defaultRedirect="mycustompage.htm"/>
    </system.web>
</configuration>

Top