Язовир Манастир (на 40 км. от Варна)

Spring-01Сутринта на 22 април семейството ни кацна във Варна, връщайки се от кратка „ваканция“, както в България наричат събиращите се покрай националните празници почивни дни. Времето, с което ни посрещна града, бе просто мечта. Приятно топло, около 20 градуса. Морето още не се е стоплило и по принцип във Варна дори в края на април не е горещо. „Комфортно е…“, както биха казали българите.

Прасковите, черешите и кайсиите са прецъфтели и сега набират сили. Аромат на цъфнали ябълки, съчетан с топлите лъчи на слънцето и чаша хубаво, ароматно кафе на чист въздух те зареждат с оптимизъм и добро настроение.

Оставаше още един ден от почивката и идеята да открием риболовния сезон дойде не точно спонтанно, но сравнително бързо. Имахме на разположение само едно денонощие, затова нямаше смисъл да се пътува надалеч. Приготвихме се бързо. Риболовните принадлежности, чанти, калъфи и други „боеприпаси“ за щастие бяхме прибрали и подготвили заедно с шурея ми още няколко седмици преди това, при пролетно почистване на дома.

Попитахме Гугъл за наличните язовири в района около Варна. Като резултат намерихме три места, на които по това време на годината е разрешен риболовът. Две от тях бяха далечко. Един беше изключително подходящ, но, кой знае защо, на сайта не бяха посочени телефони за връзка. За всеки случай шуреят ми им изпрати електронно писмо с неговия мобилен телефон и молба да се свържат с нас, за да уточним пътуването и посещението на язовира, но никой не се обади.

До обяд успяхме да свършим една неотложна работа. После бърз поход по пазари и риболовни магазини. По пътя обаждане на приятел по повод подходящо място за риболов.

Колегата беше запален риболовец с доста голям опит и стаж. Съжалявайки, че неговата отпуска вече е приключила и не може да се присъедини към нас, той ни изпрати линк към язовир, на който той самият не бил ходил, но негови приятели много хвалели мястото – Манастир.

SiteОтваряйки линка, бързо разгледахме информацията, определихме местоположението и набрахме посочения за връзка телефон. Станимир, както се казва управителя на язовира, ни потвърди възможността за риболов, но не ни гарантира място за нощувка. Голяма работа, казахме си ние, това никога не ни е плашило или спирало.

Веднага следобяд натоварихме багажа, взехме по три въдици, метнахме в багажника по един спален чувал и тръгнахме на път. Нашата цел – с. Манастир.

Пътя от Варна до Девня изминахме почти неусетно. Автомагистралата позволява да се движиш със 130 км/ч. Слизайки от магистралата влязохме в гр. Девня — промишлен център, намиращ се на 30 км. от Варна. Точно тогава си спомнихме, че забравихме да вземем голям фенер. Малки, т. нар. „миньорски“, имахме, но ако условията за нощуване бяха полеви без голям фенер нямаше как да минем.
08Във Девня намерихме магазин за промишлени стоки, където продаваха всичко. Взехме фенери и още някои дреболии. Продавачка имаше хубава и искрена усмивка. Както често се случва в малките градчета тя не бързаше за никъде. Естествено, на такива места непознатите предизвикват интерес и започнахме непринуден разговор. През това време в магазина влезе местен, който искаше да купи някаква дреболия и естествено го пуснах да мине пред мен, докато ние разговаряхме. Когато накрая продавачката пресметна сметка ни тя възлизаше на 36.80 лв.

Често ми се налагаше да пътувам до Китай и знаех, че за китайците осмицата символизира богатство. Аз притеснено казах на продавачката, че не искам да плащам точно тази сума и е по-добре да купя още нещо от магазина, за да променя цифрите. Естествено, както може да се очаква, това предизвика нейното любопитство и допълнителни въпроси. Отговорих, че съм суеверен и не искам сметката, която плащам да завършва на осмица. Богатството не се подарява, а се заработва, така казват китайците.

Пред погледа ми попадна отвес, който струваше 1,80 лв. Ето това ще купя, помислих си, през лятото започваме строеж и със сигурност ще ни потрябва.

Новата сметка беше 38.60 лв.

Шестицата, според китайците символизира късмет. А виж късмета си с удоволствие бих поделил с Вас, казах аз на продавачката. Тогава тя влизайки ми в тона и засмивайки се, каза че и тя поделя своя късмет с мен.

Така, заредени с добро настроение и късмет, продължаваме към с. Манастир.

Излизайки от гр. Девня, уточняваме с местните пътя до язовира. Остават ни още нищо и никакви 7 км., но пътят е толкова разбит, на места асфалт буквално липсва така че се придвижваме много бавно. Нищо, ние и без това не бързаме.

Monastyri-01Около нас е гора, но влизайки в селото ни посрещат големи жълти поля. Красиво е. Нямаше как да не спрем и да не запечатаме в няколко снимки тази красота. Продължаваме. Влизаме в селото и се оглеждаме за някого, когато да попитаме за пътя до язовира. Но, за съжаление, тук като че ли няма жива душа. Някога селото може и да е било процъфтяващо, но не и сега.

В центъра срещаме две момчета коло 12-годишни. Питаме ги за язовира. Обясняват ни, размахвайки ръце, накъде да поемем. Предлагат да ни придружат. В колата ни обаче няма място. На задната седалка сме натъпкали нещата си за излета. Затова отказваме ескорда. Но, не може да не ни направи впечатление, че децата изобщо не се страхуват и притесняват от непознати. По-късно разбираме, че в селото дори не заключват вратите си. Жителите са не повече от 1000. Децата ходят на училище в по-големия град Провадия, който е на 7 км от селото и всеки ден ги взема автобус до там.

Monastiri-02В центъра видяхме старинен, малък храм. Вероятно на него се дължи името на селото – Манастир.

В края населото срещаме един дядо и отново питаме за пътя. Той ни упътва и ни казва, че Станимир е на язорива, а също и Пол. Естествено, любопитстваме кой точно е Пол. И възрастният мъж ни обяснява, че това е англичанин, който след пенсионирането си, заедно със съпругата си живее в къща на брега на язовира. Интересно!

Приближавайки към язовира виждаме, че пътя се разделя на две. Избираме този вляво. След около 200 м. се озоваваме пред вратите на имение. Надежна ограда, врата, лодки на брега, голяма немска овчарка, която пази своята територия, заявявайки това със силен лай. Заключено е.  Отдръпнахме назад колата, за да не дразним кучето и решихме да почакаме. След малко излезе и стопаннът – Пол.

Външността на Боцмана — изглеждаше малко предпазлив, както всички англичани. Предните му два зъба липсваха. Поговорихме си. Той ни обясни, че за Станимир е трябвало да завием надясно. Благодарихме си един на друг, пожелахме си приятен ден и се разделихме.

Бивш моряк, предположих аз, качвайки се в колата. Както разбрахме по-късно не бях сгрешил.

След пет минути вече сме при Станимир. Той е слаб и жилав мъж, малко над петдесетте, с очила. Пенсионер. Той самият не е роден  в селото, но живее тук отдавна. Познава всички и всички го познават. Запознаваме се и ние с него.

Времето напредна. Почти пет часа следобяд е. Подухва приятен ветрец. На брега на язовира има няколко колеги. Те ловят каракуди и таранки. На плувка и в този вятър не беше лесно. Затова и скоро си тръгнаха, осигурявайки за вечеря около 10-тина риби. Ние останахме сами.

Разпитали сме Станимир за особеностите на язовира, неговата дълбочина, релеф, рибарските места и лека полека се установяваме на мястото, което той ни е посочил.

Хвърлихме захранка.

Станимир каза, че има работа в селото и че ни оставя да пазим язовира. Щял да се върне към 8 ч. Няма проблем, ще наглеждаме.

StryvПървоначално хвърляме по една въдица за шаран, който обитава тези води. Размера на куките ни подсказва Станимир. За стръв използваме протеинови топчета с диаметър около 1 см и ароматизирани примамки.

Регулирахме макарите и електронните плувки, които издават сигнал, когато рибата кълве и пристъпваме към монтажа на по-леките и подвижни въдици. Големите въдици за улов на сом, който също живее тук, все още не подготвяме, решаваме да опознаем езерото и тогава.

Направихме монтаж, както казваме на руски „донка“ — това е пружина, която завършва с олово и в нея като топка са напълва захранката. След пружината на 10-12 см се поставя повод с кука 10 размер. На макарата е навито влакно – тънко, но надеждно, което издържа до 18 кг. В захранката в донката поставих и няколко големи червея, а един нанизах на куката.

Метнахме. Вятърът не стихва.

Monastyri-03След около десет минути, както винаги неочаквано, върхът на моята въдица са огъна силно. Хванах въдицата, засякох и почувства приятна тежест и съпротива от другата страна. Започна борбата. Първоначално рибата легна на дъното и не искаше дори да помръдне от мястото си. В един момент си помислих, че ще ми скъса кордата. След известно време обаче рибата бавно се поддаде на моя натиск и тръгна. Усещането ми беше, че е около 5 килограмов шаран. При подвеждането му към брега успяхме да видим рибата – беше амур – силно и голямо животно.

Адреналинът ми се качи. Почувствал близостта на брега амурът направи невероятно силен скок, заставайки почти на опашката си и размота макарата на около 20 метра. Кордата издържа. След няколко минути рибата се измори, предаде се и позволи да я изкарам на брега.

Monastyri-04Победоносният ми вик, който огласи язовира, чу дори и Пол. Той отдалече над оградата си направи няколко снимки за своя блог, казвайки ни да вдигнем по-високо улова, за да го види по-добре. Ние го повикахме при нас. Той отговори,че взема електронната везна и идва. Докато той приближаваше ние си направихме няколко снимки с трофейната риба. След това, слагайки я върху тревата започнахме да я поливаме с вода, защото смятахме да я върнем в язовира.

Изтеглихме рибата – 12,1 кг. Нашият амур се оказа рекорд за този язовир.

За съжаление, след като пуснахме рибата след 15 минути тя изплува на повърхността на водата на около 40 м. от брега. Нямаше късмет. Явно твърде дълбоко се бе забила кукичката и по време на борбата рибата си бе причинила травми, които не й позволяваха да оживее. Следо още 15 минути шуреят ми я извади отново на брега с помощта на лодката на Пол. Останалата част от вечерта се занимавахме с рибата с помощта на върналия се от селото Станимир. Когато чистихме рибата той ме успокои, че е невъзможно в нея да има хайвер, защото тя не се размножава в язовира, а само се отглежда тук.
Monastyri-05
Аз впечатлих Станимир и Пол, приготвяйки им специално корейски ястие „хе от риба“. За да го приготвим обаче трябваше да отидем до селото и да купим моркови и оцет – 6% винен. Станимир опече филето. Беше превъзходно. Без да бързаме, в компанията на хубаво уиски се наслаждавахме на незабравима вечер на брега на язовира. Станимир ни настани да спим в неговата къщичка, а той към 12.00ч. замина в селото.

На следващата сутрин аз си поспах добре, но шуреят ми започна риболова още с първите лъчи на слънцето. Не остана без риба, но трофей повече нямаше. Evening-05

По-късно аз също хвърлих няколко пъти, но определено бях преситен от емоцията вчера и не беше същото. Затова към обяд започнахме да се приготвяме за обратния път.

Минавайки през Девня, реших да се отбия в познатия ни магазин, където поделихме късмета си с продавачката. Още пристъпвайки прага на вратата се поздравихме като стари приятели. Магдалена, както се казваше продавачката или Магда накратко, веднага ме попита как е бил риболовът.

Когато й показах снимката с трофейната риба тя даже извика от учудване.

6
А вие вярвате ли в своята шестица?



Оставить комментарий

Ваш e-mail не будет опубликован. Обязательные поля помечены *


8 − три =

Можно использовать следующие HTML-теги и атрибуты: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Object moved

Object moved to here.

Top